Предавам се, макар да страдам!
Не искам да живея във лъжа...
Усещам слабост, ето че пропадам,
във бездната на невъзможността!
Любов ли си, такава, невъзможна?
Играеш си с мечти... и със съдби.
Нима не виждаш, болката огромна,
че от такава обич... най–боли?
Нима не чуваш, нощем, гласовете,
как търсят се, през цялата земя?
Над тях смилиха се и боговете,
но не и ти- любов – кралице зла!
Не знаеш милост, нямаш съжаление,
връхлиташ зажаднялата душа...
От нея искаш преданост, смирение
да плаща непосилната цена...
За всяка ласка заплатих със сълзи,
изплаках се- пресъхнала река...
И тези нощи до безкрайност дълги,
в душата ровят... чак до сутринта!
Такава невъзможна, вечно скитаща,
кому си нужна? Просто си върви!
Превземаща самотни, прашни пътища,
във своя пъклен \"рай\" си отиди...
Отивай си! Върви! Не гледай сълзите,
със тях лекувам своята душа...
Капки утеха... миг пред замръзване,
ще доведат в душата пролетта!