Изтезавам се всяка минута,
всяка следваща стъпка е грях
и привидно макар и надута,
аз изпитвам до пръсване страх.
От живота, от всичко различно,
от това, че съм просто жена...
В свят орисан е сякаш логично
да живеем така... без душа...
Но не мога! Навярно различна
съм от всички и всичко, не знам!
В мен душата гнезди и себична
прогресира. Пуска корени там.
И задава въпроси, въпроси...
не търпи оправдания и страх.
Всеки отговор болка ми носи
но съм жива! До днес оцелях.
Ще се боря! Във мен тя живее.
Моят съдник... и моя съдба...
Коя от двете ни ще надделее,
аз не искам да мисля сега.
Таз борба всеки в себе си носи.
Всъщност тя прави всеки човек.
Все задава неудобни въпроси
и така ще е век, подир век...