Не мога да ти бъда неудобна,

във мен да виждаш само дискомфорт...

нали видя във мен душата сродна,

за кораба си най - бленуван порт...

Не ме превръщай във уискито без лед,

чорапът мокър във ботуша -

във меденка със захар вместо мед,

в студената вода под душа...

Аз няма да съм фаса недопушен

и бира изветряла от нощта...

Перчем по челото ти непослушен

и бръчките дълбоки край носа...

Не съм измачканата ти любима риза,

одрасканата със пирон кола...

Не съм икономическата криза,

забравената в офиса пола...

Не искам да съм нокът неизрязан,

лекенцето ти на костюма сив...

Не съм и показалеца порязан,

ръбът по панталона - крив...

И няма да съм лампичката на бензина

и ден дъждовен без чадър,

от картата ти липсващата сума -

И...някакъв си бял кахър...

Не искам, чакаща и някъде последна

във списъка, с задачи да стоя,

да бъда книга на лавицата поредна

и недочетена да си мълча...