Сърцето след това се вледени...
Сега е неспособно да обича!
След таз любов, която го рани,
на руина, горкичкото, прилича.
Греди на две, отломки от живот.
Основите затрупани и глухи...
В очите демон - за злини готов.
И хиляди \"Обичам те\"- не чути!
Без любовта, живот ли е, кажи?
Сега съм неспособна да обичам!
Пред мене все заключени врати,
а аз със вяра към поредна тичам.
Надявам се - дано поне една,
пред мен да се отвори, да е моя.
Макар да знам, че всяка е с цена,
поне да бъде щастие се моля...
Във мен да се пробуди любовта,
със чувства да изпепели сърцето.
Да съживи принцесата добра,
целувайки със щастие лицето!