(КАТО НОЩ)
Нощта е танцьорка - мистично красива,
с воал от стотици златисти звезди,
която се кръшно край мене извива
и с поглед омаен ме тихо следи.
Наднича в очите ми, в мислите сънни
и вдишва дъха ми безизразно сух
с надежда, навярно, до мен да осъмне
в целувки от огън, в прегръдки от пух.
Напразно танцува, наднича, мечтае...
Безсилни са нейните нежни черти.
Наистина, дивна на приказност тя е,
но в мислите мои, в мечтите си ти!
Ела и танцувай - изящна и млада,
потайна и дива, любима бъди,
и знам, че ще минем и мрак, и прохлада,
горят ли в очите ти ярки звезди!