Животът ми странно и жалко се стича

в канал, като мръсна дъждовна вода.

И моята нежност и обич облича

във вехтата дреха на стара жена.

Отвън и отвътре превръщам се в старост.

Във нерви, във злоба и в много тъга.

Очите ми плачат със сълзи на ярост.

Проклинам до болка тази съдба.

Аз всичко от себе си дадох на тебе.

И своето тяло и свойта душа.

И плаках, и смях се, и дишах за тебе.

Живеех за тебе! Но ти не разбра!