Не започнахме нашата приказка,

както исках, с листенца от рози!

С аромат на откъсната лилия

с цвят на бяло в безлунните нощи!

Неусетно във времето изгубихме

всяка част от красивия пъзел.

Недовършена, прашна и скъсана

е душата ми... Като моряшки възел!

А помниш ли зимните вечери

под изплетена снежна завивка?

Омагьосана, под дървета измръзнали,

как ме сгряваше твоята усмивка!

И пролетта! С нацъфтелите люляци

и полъха на южния вятър,

който милваше нежно косите ми,

като теб... Без преструвки и театър!

А вълните прибойни, ти, помниш ли?

В най-горещото, тръпнещо лято!

Звезден прах... Под небето потънали

ни венча най-красивото ято!

И посрещнахме златната есен

по пътека от издъхнали спомени...

Всяка среща за нас беше песен,

пазя всяка една във сърцето си!

Не довършихме нашата приказка!

Падат бавно мечтите обрулени!

Липсва и блясъка в очите ни,

който дирим... Отдавна изгубили!