Недокосната от влюбени очи
любовта тогава несъмнено...
Свита на кълбо е- тя мълчи
без огън винаги и е студено.
Недокосната от устни горещи
любовта отхвърлена ридае..
Не са и нужни скъпи вещи
за да може тя да се познае.
Недокосната от внимание дори
и от него любовта е лишена.
И щом е угаснала и не гори
тя винаги остава наранена.
Недокосната от ласки и копнеж.
любовта е отхвърлена и тъжи...
И няма ли го онзи полъх свеж..
Тогава тя на друг принадлежи!
автор- Красимира Димитрова
