Недей да идваш повече в съня ми,
не впивай нокти в тленната ми жар!
Сърцето ти най-подло ме измами
и от болката се чувствам вече стар.
Недей докосва старите ми рани
и очите ми безкрайни - забрави,
помилвай чувствата ми изтерзани -
не казвай нищо, просто си върви!
Недей да търсиш божия прокоба
и чуждо "аз" сред моите неща,
така прастарата житейска злоба
ще прости за вярата ми в любовта.
Недей ме лъга! Моля те, недей!
Аз не искам жалка милостиня
като лодка, търсеща пропуснат кей,
самотен към зората ще замина.
Недей да идваш повече в съня ми,
с времето научих се да бъда сам.
Сърцето ти най-подло ме измами
и дали ще ти простя не знам... не знам.
От "Вятърът"