Не успях да преплувам реката,
тази – дето сега ни дели.
Ти отсреща си, в буйна позлата,               
аз отсам – сред треви и бодли.

Тук е дълга студената зима,
там пък лятото – само е миг.
Все се питам дали си щастлива,
избледня ли за теб моя лик?

Бяхме май, от различни породи,
бяхме пленници на любовта.      
Бяхме вятърът тих, който броди
сред ухаещи билки, цветя.

И мечтаехме – ти, върху стреме,
да препускаш със бързи коне,
а пък аз си избрах да съм време
или точка, в платно на Моне,

да се сгушим, лирично смълчани,
между крехка надежда и страст,
да лекуваме влюбено рани
от звездите, валяли над нас...

Не успях да преплувам реката.
Днес по-буйна е тя от преди,
но за мене оставаш си свята,
независимо колко боли!