ПОНИКВАМ ОТ ВРЕМЕТО,
ГУБЯ СЕ ПО ПЪТЯ
И ОТНОВО НА СТРЕМЕТО
АЗ ПАК СЕ ЗАДЪХВАМ.
НО... КОЛКОТО СЪМ-
ТОЛКОВА!
АКО МЕ РАЗПОЗНАЕШ,
АКО ДОГОНИШ МИНАЛОТО,
ТИ ЩЕ МЕ РАЗГАДАЕШ.
И МОЖЕ БИ ЩЕ ОТКРИЕШ
ПАК НЯКЪДЕ ПО ПЪТЯ,
ИЗГУБЕНОТО, СКРИТОТО,
ЗАЕДНОТО НИ УТРЕ...
НЕ УСПЕЕШ ЛИ-
ХАК ТИ Е! ГОЛЕМИТЕ,
ПРАЗНИ КОШНИЦИ,
ПРАЗНИ ЩЕ СИ ОСТАНАТ!