Чакай,стой!Не тръгвай още,

позволи да те огледам за последен път.

Да запомня всичко нежно в тебе-

и очите ти бездънни,и греховната ти плът.

И две сълзи лютиви се разпалват,

избягали от погледа тъй глух и ням.

Ний с теб сме две искри и те догарят,

и пръскат се по земното кълбо без срам.

А снимката ти...цъфнала надежда,

дарява ми крила и мощ

и някъде далече ни отвежда

тъй празна и студена тази нощ.

От скръб по теб цветята ми стареят,

Небето в тътени един за друг шепти.

Но ние-като статуите глухонеми-

за теб не чувам...и може би за мен не чуваш ти.

И в злобния шамар на подъл вятър

се сгуши тихо тъжния ми зов.

В плен на мъничка надежда чаках...

АЛА МАСТО НЕ ОСТАНА...ЗА ЛЮБОВ!!!