StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,679
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,003
   Точки: 2,647,525
   Съобщения: 150,937
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,808

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай в късния следобед,
очите просълзени не извръщай.
Макар с раним, изстинал поглед,
притискай ме сега и ме поглъщай.

Не си отивай-вън дъждът не спира
и птиците във него не отлитат.
Ще чакат те последната си зима
и заедно в гнездата ще умират.

Виж жълтите листа как сухи падат
от вятъра във есенния полет
и после те на него как прощават,
разцъфнали отново в тиха пролет.

Чуй грохота на скръбните вулкани,
как лавата с недрата се сбогува.
Ако тръгнеш, там сърцето ще остане
без някога да може да изплува.
                       
Не си отивай-как да го допусна!
На дъното на черния ми петък,
повече от всякога ще си ми нужна-
без теб съм аз безумно крехък.

А сториш ли го в късния следобед,
завинаги гърба си не обръщай!
Макар с раним, изстинал поглед,
понякога при мене се завръщай.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-01-25
прочитания: 1586
точки: 183 (виж далите точки)
коментари: 29 (виж коментарите)
препоръчано от: 107 (виж препоръчалите)

Вход