StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,079
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,466
   Точки: 2,649,411
   Съобщения: 152,984
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай в късния следобед,
очите просълзени не извръщай.
Макар с раним, изстинал поглед,
притискай ме сега и ме поглъщай.

Не си отивай-вън дъждът не спира
и птиците във него не отлитат.
Ще чакат те последната си зима
и заедно в гнездата ще умират.

Виж жълтите листа как сухи падат
от вятъра във есенния полет
и после те на него как прощават,
разцъфнали отново в тиха пролет.

Чуй грохота на скръбните вулкани,
как лавата с недрата се сбогува.
Ако тръгнеш, там сърцето ще остане
без някога да може да изплува.
                       
Не си отивай-как да го допусна!
На дъното на черния ми петък,
повече от всякога ще си ми нужна-
без теб съм аз безумно крехък.

А сториш ли го в късния следобед,
завинаги гърба си не обръщай!
Макар с раним, изстинал поглед,
понякога при мене се завръщай.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-01-25
прочитания: 1645
точки: 182 (виж далите точки)
коментари: 29 (виж коментарите)
препоръчано от: 107 (виж препоръчалите)

Вход