Не се загубвай в сива тишина, не късай плод от чуждите градини! Бъди оная - вечната жена, която през живота ми ще мине. Събуждай се без мен, но знай, че аз до тебе съм - във всяка молекула, в завивките, в кафето в ранен час, в обувките, които си обула. След баня милвам топлата ти гръд - усещаш ли с ванилената кожа? А щом заспи по тъмното светът, във вазата цветя ще ти положа...
Пък някой ден пред твоята вратаще струпам всички мои молекули.Ще дойда сам, дори от край света...Не се загубвай... Никога... Не чу ли?Николай Дялковгр. Тополовград2012 год.