Аз не съм тази, до която заспиваш.
Не те събуждам сутрин с аромат на кафе.
Не целуваме заедно зората красива
и не се сгушвам нежно в топлите ти ръце.
Аз не съм тази, която с усмивка
посреща очите ти след ден уморен...
И прегръща те нежно с кротка въздишка,
и ревностно пази те от мрака студен.
Не, не съм тази. Но пък аз съм навсякъде...
Накъдето погледнеш все виждаш мен...
И протягаш ръце (да достигнеш ме някак си),
ала празната стая държи те във плен...
Аз съм нощта ти. Денят. Огън. Блян.
Въздухът. Вятърът. Всички сезони...
Аз съм мечтаният, истински сън...
но със страха си... не ще ме догониш...