Ухаят на теб всяка Зима и Лято,когато събличаш воала – тъга.И стават сезоните топли, приятни.Дори става топъл със теб и снега.Обичам морето на теб да миришеи щурчова песен да бъдеш в съня...Обичам и вятърът... да те съблича –и слаба, и силна... Не просто жена!Понякога скривам се в лунна пътека.На остров съм... Робинзон. Сам на брега.Но с прилива сещам – в живота ми лекопристъпваш на пръсти ти – моя съдба.Прозрях съществото ти – атом любовен.Ей тъй – босонога, прозрачна, добра,довята от вятъра, скъсал окови.Мечта в суетите... и пъстра зора!Далечен е островът... Дните са сивии дъха на пясък, море в ранина.А ти си там – в ятото гълъби диви.Съдба си ми, зная... Не просто жена! Николай Дялковгр.Тополовград,Април, 2011год.