Във сърцето ми
вали,
не престава листопадът,
от въпросите
боли
и сърцето тъжно, страда.
Прегърни ме,
прегърни
и недей, недей ме пита
за самотните ми
нощи, дни
и за болката прикрита.
Нощите ми
изпълни
със забравата горчива,
прегърни ме,
прегърни,
направи ме ти щастлива.
Тази нощ
не си фантом...
Тук ли си? Не си отивай...
aza_9