Отново идваш във съня ми нежен,
изпиваш ме... със влюбени очи...
Все тъй любвеобилен и копнежен,
че чак започва... леко да горчи!
Присядаш на леглото ми с усмивка,
чертите ми разглеждаш с часове...
Всяка частица... мъничка извивка,
запаметяваш в своето сърце...
Запяваш ми приспивна, нежна песен,
гласът ти меден като ек звучи...
Забравям за... настъпилата есен,
и пак ме гали слънцето с лъчи...
И пак усещам... топлите ти длани,
целувките ти нежни по гърба...
И пак в сърцето... бият барабани,
в едно се сливат рая и страстта!
В едно живеят всички земни чувства
...космическа енергия строи...
Сърцето... винаги греха предчувства,
но няма воля да извика...\"Спри!\"
Защото иска обич... иска нежност,
искрица... малка падаща звезда...
Надежда белокрила и копнежност,
нали със тях... преражда се света!
В съня си се усмихвам... окрилена,
при мен дошъл е ангел тази нощ...
Мечта да сподели... несподелена,
да ме докосне с нежност посреднощ!