Тъй нежно ухаеш усетих
далечен дъх достигнал от теб,
до себе си тебе намерих…
ефира очерта силует.
Пристигна със обич далечна
като чакана пролет през март
като любов чакана, вечна…
невинена в случаен хазарт.
Тази вечер с мене остана
против и на всички правила
и беше истински желана…
само моя да си пожела.
Нощ обгърна ни с ухание,
забързано времето се спря…
пир ли бе… или страдание…
не помним… как слънцето изгря.
Недокоснат сън от нежност,
неизказан, недописан стих...
долива порив… нажеженост…
всяка глътка обич я допих.

септември 2010