Нацелувах света уморен, а в сърцето го мразех –

този свят, от перверзност роден, от жестока проказа.

Оцелелите молят за смърт, а светците ридаят.

Не уцелихме верния път, приближаваме края…

…

Затова, непризнаващ реда, преобръщам света си

и от него със шепи крада светлина за страстта си.

Не приемам горещи сълзѝ, не предлагам утеха.

Не мечтая далечни звезди, а по пътя си кретам.

Даже охлюв подмина ме днес, полетял тарикатски.

Бавнокуцащо идвам към теб, нямам нужда от знаци.

Моят път преминава през ад и лавини отровни,

но духът ми остана си млад и за тебе се бори.

Не мечтая миражи насън, а реално пътувам.

Всяка болка превръщам във звън и дори не тъгувам.

И какво, че светът е студен, та нали ще го стоплим?