Вървях по уличката стара
със цъфнали кестени
и колко мили спомени навява
аромата на цветовете кичести.
В градинката от ириси пъстри
малката пейка още стои.
Тя помни клетви любовни
и горещи думи в шепот... остани.
Приседнах тихо на пейката любима
под зелената корона от листа
и спомена за нашата любов неотразима
нахлу със повея на пролетта.