Остани,остани...
сърцето ми безумно все крещи.
Накъдето и мили мой, да погледна
мисъл за теб- но не последна!

Остани, остани- крещя дори на сън.
Събудена ли съм от дъжда отвън?!
Не, това не е дъжд! А роса...
Пръстите ти отново са в моята коса...

Остани, остани - пиша аз от кръвта!
Но идва пак най - черната част от нощта!
И сега аз мисля отново за теб, страх ме е...
Ще ни делят ли скоро много километри?

Остани, остани- така силно те желая!
Близо си, а всеки ден толкоз далече.
Виждам те само за миг, все по-малко.
Тъгувам, боли ме, но не мога да кажа на сърцето "стига вече!!!"

Що за живот кажи ми , аз живея,
за теб и денем и нощем да те копнея!
И като птица със подрязани крила
да се връщам все там, където с тебе съм била!

Моля те, нарисувай ми картина с мойте мечти.
Моля те, нарисувай ми нещо красиво сега!
Обиколих целият свят, като теб не открих!
И отново жадувам те, искам снимка в снега!

..Но каква!..Каква !!!...

06. 02. 2009 год.