Загубих се във търсене на себе си,
самотна скитница и блудница в едно!
Нарамила през рамо... страховете си,
се блъсках във... било и не било...
Преспивах със видения и призраци...
бях тяло... просто тяло, без душа.
Тъгата си гримирах със измислици,
за... тъй и не постигнати неща!
Сърцето си превърнах във къртичина,
дълбоко скрих го в свитата си гръд.
В очите, само, цъфнала метличина,
ми сочеше, че още имам път...
И тръгнах леко... влачейки нозете си
със всяка крачка устремно растях...
Захвърлила, в прибоя, страховете си,
пристъпвах горда не познала грях...
И ето, че достигнах... апогея си,
открила смисъла на земния живот...
Със Бог в сърцето от тогаз живея си,
Намерих се! Аз всъщност бях любов!