Години много отлетяха

Раздавах се на всяка аз докрай

Косите бели много скръб видяха

Сега очаквам своя земен край

Без мене нищо няма да се случи

Ще има и без мен любов

Човек навярно трябва да научи

Че няма истинска любов

Не знам момичета, наистина ли сте готови

Дарявате любов на всеки

А всъщност давате отрови

Погубвайки реалната любов навеки

Не искам никой да обиждам

Обичал съм и пак ще заобичам

Но смисъл в обичта не виждам

И яд ме е че го изричам

Аз без любов не мога да живея

Аз вярвам сляпо в любовта

За обич истинска копнея

За истинска любов дарявам си кръвта

Пореден път сърцето ми се къса

Пореден път живота ми доказва

Парченце от сърцето ми откъсна

Остава все по празна мойта пазва

Добре! Отиваш си! Разбрах го вече

Отиваш някой друг да нараниш

Дано отидеш нейде надалече

За да не знам какво на друг кроиш

Измамна беше любовта ти

Какво спечели аз не знам

И колко ли са като мен сърцата

Аз повече не мога да ти дам

Едно е нещото, което

Ще ме измъчва всеки ден

На теб ще ти е гузно на сърцето

Че тъй жестоко си постъпила със мен

И нека на годините съдята

Те съди! Аз няма да го сторя

Ти не прие да вярваш във съдбата

Аз няма повече със теб да споря

24.11.2008 г.