Надвисна душна нощ
след огнен летен ден .
Листата уморени трепват, 
докоснати  от вятър приглушен ...
Затишие пред буря, май,
е тази късна  тишина...
Но ...прозорецът отсреща
светна и прогони мигом
прокрадналата се тъга.
Тогава, ненадейно чух  цигулка
тихо как  солира
на непозната сцена, някъде далеч ...
На фона на море притихнало,
избягала от  от бурята -
тя пееше - на мен... И спомени
навяваше - отдавнашни - 
за... теб...
Прозорецът отсреща вече спи.
А музиката, бликнала
от светлината му среднощно,
душата ми до утрото
ще приюти.

2011-07-21