-ПОСВЕТЕНО-

КАК ИСКАМ
НЕЖНО ДА ЦЕЛУНА
НА ПЕСЕНТА ТИ
ВЕЧНИЯ КОПНЕЖ,
ДА ЗАВЪРЖА
СКЪСАНАТА СТРУНА,
ДА НЕ УСЕЩАМ
ДИВИЯ ПЛАМТЕЖ,

КОЙТО- ОГНЕН,
ВЛЯВО МЕ ГОРИ
И ОТКЛЮЧВА
У МЕН ГОРЕСТТА,
НА СЛУЧЕНАТА
ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО
НЕУТЕШИМА,
БОЛЕЗНЕНА САМОТА.

С МОЛИТВЕН ШЕПОТ
С ТЕБ СЕ СБОГУВАМ,
А В СЪРЦЕТО-
СТРАННА ТИШИНА,
НО В ДУШАТА СИ
АЗ ВИНАГИ ЧУВАМ
НА ПЕСЕНТА ТИ
ОГНЕНИТЕ СЛОВА...