Отново на опашката застанах,
във твоя списък с много имена.
В очите си обаче смешна станах
... Това не мога да си позволя...
Не ме цениш, изпусна и момента!
Навярно Бог така е пожелал...
Животът е подхвърлена монета,
която ти не улови... за жал...
Животът е понякога циничен,
без аргументи стиска те в юмрук.
Но ти на пук на него нелогичен
вината си прехвърли върху друг.
По лесно е така. Кълнеш съдбата,
за грешките и стъпките встрани.
Не знаеш още, явно, правилата
и от любов сърцето как боли...
Вземи, че порасни, тогаз върни се.
Но на опашката послушно застани.
Жена веднъж в живота си обича,
не я предавай... верен остани!