НА МУЗАТА

НА МУЗАТА

Из новата ми книга "Фениксът любов"

И нощите, и дните ми изпълни,

изстреля ме към нови висоти.

Каквото и в душата да покълне,

посяла си го ти, едничка ти.

Дочул зова на нежната ти лира,

немирни сетивата ми трептят.

Не спира поривът към теб, не спира.

Не могат чувствата ми да заспят.

И може би когато се преселя

в селенията Божии, и там

не ще почивам в траурна постеля,

духа ми пак ще буди твоят плам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf