Почувства ли мъката как ме превзема,
усети ли душата ми как към ада поема?
Видя ли в очите ми... болката стара...
в кръчмата седнала как си пали цигара?
Поръчва уиски, днес, отново, празнува,
побеляла, разрошена, плюва и псува...
ненаситна и хищна всеки път побеждава,
с любовта съучастница... винаги става!
Болко, нямаш сърце, нямаш съвест, махни се,
вече всичко ми взе, престани, откажи се!
До смъртта крачка, две ме делят, пак спечели
и за своята алчност оправдание намери...
Ха наздраве, дерзай, за последно ликувай,
пий до дъно, подай днес и аз ще празнувам,
с теб ще пия... сълзи, пък дордето изтраем,
необходимо си зли... това всички го знаем!
Нека видим кой кой ще изпрати на клада...
Не ме плашиш, че аз зная пътя към ада...
Хайде пий и върви...в друга някоя впий се,
балканджийка съм знай, а ти вече напи се.
Тя погледна към мен със очите си- слепи,
със безсилни нозе се от стола отлепи...
Към вратата, на душата, се отправи превита,
на къде се запъти... никой дори не попита!
Сбогом болко, върви...този път аз печеля,
в този свят-кръговрат място аз ще намеря.
Със живот без любов се обричам до гроба...
но със теб във сърцето... да живея не мога!