Самотна си птица и ти като мене,
застанала близо до стръмния бряг,
стоиш край морето и гледаш там, дето
към брега приближава самотен моряк.
Над тебе в небето са чайките бели,
летят и те канят: \"Ще дойдеш ли с нас?\"
Ти гледаш вълните как вятърът стели,
в брега ги разбива с яростен бяс.
На пристан там долу
твоята \"Самотна се лодка белее\"
и сякаш те кани на път...
Самичка не тръгвай, червен флаг се лее,
тревожно сърцето е в уморена гръд.
Самотните птици летят без посока,
виж, другите птици прелитат по две!
И вик се изтръгва с въздишка дълбока,
сърцето моряшко те тайно зове!
***
Не стой край брега, да тръгнем ний двама,
на пристан там чака нов параход!
Бъди на сърцето ми муза и дама -
Бог нас ще ни води напред към възход!