„Музата” ми се пече,
върти се чевермето,
а аз си пиша стихове,
гледам я и и се кефя.

Има си сланинка и месце
и кожичка кафява,
а в тази жега е добре
с винце да се пие бяло.

Тежък е животът на поета,
минава той на маса,
с перо и чаша във ръка
и Муза за украса.

А ти, без Муза и перо
къде си се „курдисал” ?