И пак в прегръдките на чужд се хвърлям.
И пак целувам и галя със затворени очи.
И уж съм чужда, а в съня преследваш ме ти.
И уж бях истинска и честна, вярвах в любовта,
а вече дори забравих чии ръце хващах.
И уж щях до гроб да съм ти вярна, но друго вижда се отстрани.
И никой не може да чете мисли, за да знае как боли.
И никой вече не може да ме промени.
И хубаво, че не можеш да ме видиш, за да ме намразиш!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me