Изгубен бе ключът от клетката, заключих в нея своята душа, изгубен бе от мен самата, за да дам на твойта свобода... Тясно е и въздухът не стига, а да полети навън копнее пак, дори сама да е,а не със твоята, мечтае тайно за безкраен бяг! Можеш ли да забраниш мечтите? Ако можеш,по-добре го направи! Но ако чувстваш се и ти безсилен, мечтай...мечтай за мен и ти! Решетките не спират мислите, те, мислите, стоманата топят и сливат се със нея безразборно, и превръщат красотата в сплав. Изгубен бе ключът от клетката, заключих в нея своята душа... Ключа недей да търсиш,късно е! Ще стопя стоманата сама.