Можем ли все още да обичаме,
след бурите житейски уморени,
към любовта си можем ли да тичаме,
и да се чувстваме със нея преродени…
Забравихме ли болките , обидите,
и сълзите проронени в нощта,
за да отворим път на чувствата си…скритите,
дълбоко скътани във нашите сърца…
Когато тялото ни болка го измъчва,
стенем и проклинаме, дори не спим,
пътя към изцелението се отключва,
и следваме го дОкато се изморим.
Но щом душата страда принизена,
отхвърлена, забравена в калта,
дори за тялото ни тя е отчуждена,
свлича се и слива се с прахта.
И пак…можем ли все още да обичаме,
макар да сме далеч един от друг,
и тихо, дори безгласно да изричаме,
„Обичам те! Желая те! За теб съм тук!”
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me