Може ли изстрадала душа
изневяра тежка да прости
щом обрекла своята съдба
вечно някой да крепи?

Дали намираш някак сили
безмълвно скрито да кървиш,
чувства толкоз нежни мили
щом на някого дариш?

Наранен тъй силно и жестоко
можеш ли да продължиш,
да се скриеш тъй дълбоко,
че на болката да издържиш?

Тя дали ще спре до тук
щом веднъж те нарани,
няма ли след време с друг
пак така да изневери?

И щом от опит знаеш
рано или късно си ранен
има ли смисъл да дерзаеш,
да страдаш ден след ден?

Така искрената любов
бива изкоренена от душите,
живота толкова суров
превръща във лъжкини жените.. :)