Може би твоята любов е прозореца, в който
надникнах плахо и видях -
едно море - изумрудено зелено!
Може би твоята любов е бурята,  в която
вятърът завърта есенни листа,
отнася ги далече и пролет обеща!
Може би твоята любов е снежна пелена -
покрила нежно семенца заспали!
Може би твоята любов е двойната дъга -
искряща многоцветно в небето синьо!

А може би твоята любов е
спомен стар на моята душа!
И тръгна ли натам - отвъд,
ще го нося в топлата си длан
като скъпоценен дар от бога обещан!