StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Моята луна

Снощи нещо ме прихвана.

Зърнах на тавата моята луна, на лунната поляна.

В следващия миг с простряна длан,

тя хвана ми ръката в сюжет необигран.

Поведе ме по лунната пътека.

Сред милиони звезди бе спряло

времето, а светлинката им мека

около нас струеше, сякаш в приказка бе заспало.

Какво вълшебство, каква красота!

Сън ли бе това или в таз реалност бе една?

Преживяването вълнуващо, потайно,

с лек привкус на фаталност, струяща безкрайно.

Преплувахме цялата вселена.

Сами бяхме, сякаш изгубени в гора зелена.

Впуснахме се в безкрайността.

Моята луна със звезди в косите. Само аз и тя.


 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-09-13
прочитания: 64
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход