Днес когато за малко си проговорихме за съвсем прости неща той отново ми вкара онези проклети надежди и мечти в наивната глава.Не е честно да съм толкова \"лесна\",човек да може да ме убеди с няколко прости думи.Наистина не е честно!Не искам да плача,но очите ми вече са пълни със сълзи,сълзи които не искам да изплаквам или поне не за този човек.Не искам да плача и след всеки път си казвам повече не,край това беше последния път,но явно само се залъгвам!Не мога,колкото и да се опитвам да забравя за него и всичко свързано с него,просто не се получава.Когато го видя,всичко ми минава пред очите като филмова лента отново и отново.Но ще бъда силна и някой ден ще го забравя!Никой човек не заслужава да изплачеш толкова сълзи за него, да страдаш толкова много за него!Много ми се иска да говоря очи в очи с него и да му кажа всичко,онова което чувствам и мисля и да се разберем веднъж завинаги,но по дяволите не мога да бъда толкова смела и да му призная всичко това в лицето!Защото ме е страх от подигравката в очите му и от това,че ще бъда отхвърлена.Не искам за пореден път да бъда наранена от него!Прекалено много изтърпях вече!Просто не искам и за това ще замълча и ще се опитам да продължа живота си такъв какъвто беше преди да го срещна!Но дали ще успея не знам,но ще се постарая да бъда силна и дори когато ме погледне с онези прекрасни сини очи,които ме карат да забравя за всичко,да бъда смела и да не позволявам отново да ми бъде разбито сърцето!