Колко дни, колко нощи без теб
моя скръб...
Ти си тръгна, ти отмина...
Само вятърът див и по момичешки луд
пак навява в мен, тъжна зима...
Ти си тръгна така, без дори за ръка...
Без да ме преживееш!
Ти си тръгна така, като дим, като мъгла...
Без да ме доживееш!
Ти си тръгна към другата, черната ръж
и някак, следжътвено стана...
Ти си тръгна така, като сън, като река,
а в мен остави недоизорана
тази тъмна, непрежалена, дива земя.
Ти не успя да преобърнеш.
Тази луда, горчива, самотна луна
Забулена във кърпа синя...