При чешмата, градена край пътя,
ще приседна след жаркия ден,
да си пийна, дори да размътя
коритата, с мъха им зелен.

И ще чакам край мене да минеш
с аромат на узрели жита,
свойте бели нозе да измиеш,
сбрали толкова прах в угърта.

За да видя в усмивката твоя,
нежен поглед, отправен към мен –
на морето да чуя прибоя,
на гората – прохладния ден!

Да усетя красиво вълшебство,
без да искам – да стигна до плач,
както някога, в своето детство –
рано сутрин или пък по здрач.

Тъй жадувана ти си за мене,
моя малка и скрита мечта –
мое тихо, уханно жужене
на полета с цъфтящи цветя!