Хайде, тръгвай.
Не, не, хич не ми се оправдавай.
Зарязвай всичко и идвай.
Да те оставя на мира не се и надявай.
Защо ли? Защото те обичам.
Не очаквай обаче да роня сълзи,
Или глупави клишета да изричам.
Виждаш сам, вече доста ми личи.
Ще тръгнем двама с тебе сега
И ще тичаме оттук нанякъде.
Ще поспрем, да съзерцаваме нощта
И после пак ще тръгнем. Нанякъде.
И като стигнем, ще видиш!
Като стигнем ще останеш без думи.
Няма да бързаш, да чакаш, да мислиш,
Ще има само милиметър помежду ни…
И ще поискаш да ме прегърнеш.
Защото ще бъда безмерно щастлива.
Няма и да помисляш да си тръгнеш.
А нощта ще е непозволено красива.
Позволи ми да те отведа от тук
И в моя град от блянове да те приветствам.
Повярвай, не би ти го предложил друг.
Повярвай, цял живот безспир ще го прошепвам:
Обичам те…