Единствена остана във живота ми,

несбъдната, красива като сън.

Препусках все през грижите, неволите,

а всяка вечер, жива като кълн,

израстваше у мене недостигнатост,

по-силна беше даже от смъртта,

завесата за нов живот повдигаше…

и пак ми се усмихваше звезда.

Кълнѝ  у мен, не спирай, Светлоесенна,

макар и в недокосване цъфти!

За теб не съм написал още песните,

словата, на които ще мълвим,

когато прелетим над светлосенките,

рисувани от дяволска ръка.

Сияние, избягало от времето,

за мен си ти!