Краде морето от моята топлина,
разлива се по вените ми бледи
и ме целува ведно с червената Луна,
в мислите ми вечерни присяда.
Прокрадва се в мечтите ми вълнисто
и в шепите ми с вятъра нахлува,
а после аз не искам да го пусна
и дълго, дълго изгреви сънувам.
На сутринта, уморена от видения,
опитвам се покой да намеря
и бързо се затичвам по улиците морски,
които пак водят ме към него.