Разхождах се нейде по морския бряг,
когато ми хрумна идея:

Написах "Обичам те" на мокрия пясък,
но игрива вълна от морето изкочи
и думите нежни за миг заличи.

На тяхното място построих си аз замък
с безброй пясъчни кули, където с теб
да живеем докрай.

Но от знойния пек и вълните пенливи
изчезна и той сред милионите златни прашинки
на пясъкът по морският бряг.

И ето разхождам се пак сама по брега,
сред мидите бели и чайки накацали навред,
потърсили отмора след дългия полет.

Потопих се в морето, сред вълните зелени
погледнах небето и в тоз миг пожелах си
с теб да се слеем като облаци бели
и любовта ни в нас вечно да грей.

Обичам те!