“Събуди се, детето ми,
време е да растеш!...”
Елица Виденова

Аз отдавна усещам,
че дошло му е времето,
ала пустото пламъче
още скача по вените!
И надгонвам се с вятъра,
и летя редом с птиците,
търся в приказки себе си,
все оглеждам за рицари.
И съм кроткото агне,
щом изляза на пътя,
а пък в стихове ядни
махам с пръст всеки път.
И мечтая охолно -
някой ден ще се случи
онзи принц доброволно,
точно мен да yлучи
и да стори магия,
да направи вълшебство:
”kiss” и аз се събуждам!
Следва сбогом на детството…