StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,832
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,063
   Точки: 2,660,024
   Съобщения: 154,642
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,800

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Момини сълзи

Станала рано Росица, тъмно било отвънка, 
лице си измила с водица, снагата си стегнала тънка. 
В косите си дълги заплела, китка трендафил да цъфти, 
сребърни менци си взела, че на чешмата да върви. 

Там си я чакал млад Стоян, росна и китка да вземе, 
да се закичи и засмян, менците да и поеме. 
Но черна и веда завидя, на тази любов всеотдайна, 
Вятър с косите си разпиля, криейки тъмната тайна! 

Вдигнала страшно ръцете и тежка клетва изрекла, 
после ги стиснала двете, от тях вода е потекла... 
-Хубава, бяла Росица, дано се в капка превърнеш, 
роса да си сутрин в тревица, живота в сълзи да обърнеш! 

Твоето либе да жали и в шепи да те събира, 
с пръсти щом те погали, от болка все да умира! 
Чакал Стоян на чешмата, тръгнал обратно и гледа, 
китка лежи на замята , росна била ала бледа.... 

Минали месец, година, Росица се сякаш затрила. 
Стоян се от мъка споминал, душата му бе се стопила. 
Казват на гроба му дори, черна птица грачела, 
а рано сутрин призори, Росица край него плачела...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2013-12-11
прочитания: 214
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход