Вълшебни снежинки танцуваха,
шептяха ми, чудни и нежни...
И аз на снега нарисувах
Момичето с устните снежни...

Момиче, стаено в душата ми -
изплува във утрото свежо...
Огря ме с очи непознати...
Целуна ме тихо и нежно...

Стоях, онемял, пред \"картината\".
И гледах Момичето снежно -
тъй бяло, красиво, невинно,
неземно, вълшебно, безбрежно...

Навярно ще бъде затрупано
Момичето с устните снежни -
от сняг, от виелица люта...
От стъпките груби, небрежни...

Но вярвам - дори да ме дебне
студът на нощта безнадеждна -
ще дойде, ще седне до мене
Момичето с устните снежни...

Марин Тачков