Ако е само спомен, Боже Господи,

го превърни в далечен и безвкусен.

Не съм светец. Понякога през пости

ме парят той и грешните му устни.

Ако е край в безкрая на мечтите ми,

или пък зъл пророк на самотата.

Ако е нечий чужд. За дообичване,

го заличи със вяра. От душата ми.

Ако сега изгрява в небосклона ми

с едничка цел – накрая да залезе.

И ако носи маска от престореност

или е просто филм недоизгледан.

Ако е само болка, Боже Господи,

ако е стар рефрен. И еретичен...

Ако е дим, не огън чак до костите,

ми помогни... да спра да го обичам.