StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,887
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,505
   Точки: 2,655,389
   Съобщения: 162,333
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,783

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Молба

Пианото, толкова дълго бе мълчало,
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята, 
тихо, уязвимо,
ужасена от безчестие, от човешката суета,
на предателства, обиди, 
наранена,
от безчовечност, безразличие и грубост...
Заслушана в плача му, 
докоснах леко клавишите,
погалих го с безмерна нежност,
искаше ми се в него утеха да намеря,
да излея чуствата си, да събудя сетивата си, 
да пречистя ума си,
да успокоя сърцето си, за да не се взриви, 
от несправедливости, страдание, човешка болка,
да възстановя баланса в духа си,
и хармонията в света на душата си...
Но не успях,
имах нужда от думи, изплакани като сълзи,
от човешкото присъствие и топлина...
Запалих свещ, втренчих се в пламтящия пламък,
толкова крехък, като човешки живот,
гледах го дълго как гори,
тъгата обля лицето ми,
и твоя образ застана пред мен, 
толкова истински, толкова близо,
че усещах допира ти по пръстите ми,
и онази твоя удивителна чувствителност,
загриженост и нежност...
През сълзи, пиша тези думи,
търсейки мъдростта и спокойствието ти,
като уплашено дете, 
в този свят, тревожен и пуст,
ти си единствената надежда в моите мечти, 
моя единствена реалност,
мой копнеж, моя единствена истина...
и обич, единствена, пред която коленича...
тихо шепна името ти,
като молба,
ела, ела и остани, 
завинаги с мен остани...
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-06-13
прочитания: 107
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход