Ще позволиш ли да те нарисувам?
Да те извая, в стих да те опиша...
И биенето на сърцето ти да чувам.
По теб душата плахо да въздиша...
Да те докосна, ще ми разрешиш ли?
Копнежа ми по теб е тъй омаен...
Да ми се радваш, ще си позволиш ли?
И разрешаваш ли за тебе да мечтая?
Ще бъда нежна, с дъх ще те докосна.
С очи ще те целувам и желая...
Като на цвете ще ти се любувам.
Не спирайки за тебе да мечтая...
До тебе ще се сгуша мълчалива...
Очите ми ще молят, да остана.
А ти ще можеш ли да ме прогониш
и да отхвърлиш, моята покана?
В света си ще ме пуснеш ли? - те питам -
до теб да тичам, плача и се смея...
Ще позволиш ли, просто да опитам,
душата си при твоята да сгрея?
Силвия Кръстева